ЗА ПРИРОДАТА И СЪЩНОСТТА НА НЕОРАЙХИАНСТВОТО

      Неорайхианството е    психотерапевтична теория и    практика, сътворена и развита в    контекста на телесно    ориентирания психоанализ.  Неговите източници се откриват   във възгледите, идеите и   практиките на бащата на   биоенергетичната терапия Вилхелм Райх и неговият ученик Александър Лоуен. Творческата преработка на класическата райхианска система принадлежи на швейцарския професор Валдо Бернаскони.

Той създава един нов, при това доста интегрален и приведен в хармония със съвременната наука, психотерапевтичен подход. Като цяло тъкмо този подход доразвива и утвърждава на практика една от глобалните и вечни идеи на психологията – идеята за единството и органичната връзка между  душа и тяло, между нервно  организирана материя и психика.

           Ако се разбира правилно тази взаимозависимост между душа и тяло, ако се признае възможността чрез промени в тялото да въздействаме на процеси протичащи в полето на душата и обратно, то тогава е открит и напълно възможен пътя да се справим успешно с това, което се нарича психотерапевтичен проблем, невротизъм и т.н.

В този смисъл неорайхианството като следва духа на класическите постановки на В. Райх и А.Лоуен се ръководи от разбирането, че психичните преживявания и психогенните промени имат свои запис на езика на тялото, своя регистрация в различни точки на организма, изявена от едни или други симптоми. 

Ясно е, че невротичната   симптоматика разтройва   адаптацията и успешното   функциониране на личността.

Смисълът на терапията е в   привеждане на всички равнища   на организма в състояние на комфорт, в събуждане на дух на вътрешна автономия и освободеност,  на провокиране на пориви към креативност и търсене на смисъл в живота.

Разбира се, неорайхианската аналитична терапия не може да бъде разбрана без понятието за енергия и енергетично устройство на процесите в организма. Научната теза тук гласи, че всички вътрешни процеси имат енергетично съдържание – от кожата до съзнанието.

Енергията тече по определена система и регулира хомеостазиса. Когато обаче нейното свободно протичане е нарушено, когото тя се задържа в определени точки ефектът е повишена възбудимост, човек става невротичен, неадекватен, нестабилен и неуверен.

Проф. Д-р на п.с. н Павел Александров –  СУ “Климент   Охридски”

Натиснете тук за да прочетете повече

Партньори: Психология на човека

Институт за взаимоотношенията между мъжа и женатa